ИНФО | INFO
     

Блус - що е то:


Фразата "the blues" (блус) идва от израза the blue devils (буквално сините дяволи), който означава духове на тъга и депресия.

Блусът е вокална и инструментална музикална форма, възникнала на основата на спиричуълите и африканската народна музика на негрите, живеещи предимно в Дълбокия юг. Текстовете са изградени от прости рими и балади.

/Спиричуъл (от английски - духовен) е религиозна песен, създадена от поробените африканци в САЩ. Текстовете са върху библейски легенди, приспособени към начина на живот на чернокожите и примесени с техния фолклор./

Блусът оказва силно влияние върху развитието на по-късната западна популярна музика, като става основа на жанрове като джаз, рок, хип-хоп и други.

Текстовете на ранните блус стихове често съдържат една фраза повторена четири пъти, като в началото на 20-ти век тази структура става стандартна - тъй наречения ААВ модел, състоящ се от фраза пята през първите четири такта, повтаря се през следващите четири и следва по-дълга фраза в последните тактове.

Текстовете често са изпяти по начин наподобяващ ритмичния говор. Ранния блус често приема формата на тъжна история - певеца или певицата разказва за "личните си неволи в свят от жестока действителност: загубена любов, жестокостта на полицията, подтисничеството на белите и тежките времена".

Текстовете в стил "въпроси и отговори" са типична форма на ранна блус музика. Форма на този ранен блус са песните на викачите /полските викачи/, които впоследствие прерастват в прости солови песни, наситени с емоционално съдържание.

Хронология:


През 20-те години блуса става един от главните елементи на афроамериканската и американската популярна музика, като достига до бялата публика чрез аранжиментите на Хенди и класически женски блус изпълнения. Блусът се развива от неофициални изяви в барове до забави в театрите. Блус представления се организират от собственици на театри, в нощни клубове, като Котън клуб и джук джойнтове, като например баровете по улица Бийли в Мемфис. Няколко звукозаписни компании като Американскaта звукозаписна корпорация, Окех рекърдс и Парамаунт рекърдс започват да записват афро-американска музика.

През 1923г, родения в Кентъки Силвестър Уивър става първия, който записва слайд китара, при която прагчетата на китарата се натискат с острие на нож или гърлото на бутилка. Слайд китарата става важна част от делта блуса.

Продължителния период на икономически стабилитет след Втората Световна Война провокира нoви преселения на афроамериканци в градовете. Новите имигранти са благоприятна почва за създаването на нов пазар за музикалната индустрия. Постеменно терминът "расова музика" е заменен от ритъм енд блус. Маркетинговата стратегия подсилва интереса към градската блус музика, както и електрифи- кацията на инструментите.

През 50-те години популярност набират нови стилове на електрическия блус в градове като Чикаго, Мемфис, Детройт и Сейнт Луис. Електрическият блус използвал електрическа китара, контрабас (постепенно заместен от бас китарата), барабани и хармоника.

От 1948г, когато Мъди Уотърс записва първия си голям успех "I Can't Be Satisfied", Чикаго става център на електрическия блус. Чикагският блус е до голяма степен повлиян от Делта блуса, защото много от изпълнителите се преселват там от района на Мисисипи. Мъди Уотърс, Уили Диксън, Хаулин Уулф и Джими Рийд са родени в Мисисипи и се преместват в Чикаго по време на Голямото преселение. Техния стил се характеризира с използването на електрическа китара, понякога слайд, хармоника и ритъм секция от брас и барабани. Освен това Джей Ти Браун и Джей Би Леноар използват саксофони, но това е по-скоро като фон и ритмничен съпровод отколкото солов инструмент.

Литъл Уолтър и Сони Бой Уилямсън са известни изпълнители на хармоника в началото на блус сцената в Чикаго. На хармоника свири също и Уолтър Хортън. Мъди Уотърс и Елмор Джеймс са известни с иновативния си стил на слайд китарата, а Хаулин Уулф (също и Уотърс) с дълбокия си "гробовен" глас.

Басиста и композитор Уили Диксън играе важна роля на чикагската блус сцена. Той композира и написва редица блус стандарти, между които "Hoochie Coochie Man", "I Just Want to Make Love to You" (и двете написани за Мъди Уотърс) и "Wang Dang Doodle" и "Back Door Man" (написани за Хаулин Уулф).

Стиловете блус музика, формите (12-тактовия блус), мелодиите и блус скалите имат голямо вличние върху други жанрове като рокендрол, джаз и поп музика.

 

Къде са корените:


Корените на блуса датират някъде около 1890 г.

Блусът се развива от вокали изпълнения на роби от Западна Африка (в днешно време Мали, Сене- гал, Гамбия и Гана) в изключително разно- образни стилове и поджанрове с регионални вариации в различните части на САЩ.

Музикалните форми и стилове известни днес като "блус" или модерна "кънтри музика" възникват в едни и същи региони на южните части на САЩ през 19-ти век.По това време няма голямо различие между "блус" и "кънтри", освен етническата принадлежност на изпълнителите.

Въпреки че сега за "блус" се смятат определени музикални структури, акорди и текстове произлизащи от Западна Африка, първоначална- та публика я възприема като музиката на сел- ския юг и по-точно на делтата на Мисисипи. Черни и бели изпълнители споделят един и същи репертоар. Схващането за "блус" като отделен жанр се появява по време на миграцията от селските райони към градовете през 20-те години и едновременно с това развиването на звукозаписната индустрия. "Блус" става дума, с която се означава запис предназначен за продажба на черни.

Корените на блуса са тясно свързани и с религиозната музика на афро-американското общество. Произхода на спиричуъла датира много по-отдавана от този на блуса - някъде около средата на 18-ти век, в периода на християнизацията на робите и те започват да пеят християнските химни и по-конкретно тези на Исак Уатс, които били много популярни. Преди блуса да получи официалната си дефиниция под формата на определени прогресии той се определял като светската половина на спиричуълите. Това е нисшата музика на черните селяни. В зависимост от това към коя религиозна общност принадлежал даден изпълнител се считало за неправилно да изпъл- няваш тази подла мзуика - блусът бил дяволска музика. Затова музикантите били разделени на две групи: госпел и блус певци, китарни проповедници и сонгстъри. Въпреки това по това време започнали записите на черната селска музика (20-те години) и били записани и двата вида поради сходните им техники: "въпроси и отговори", блус ноти, слайд китара и др. Все пак госпел музиката се отличава по музикалните си форми свързани с християнските химни и затова е по-малко забелязвана от светския си опонент блуса.

 

БЛУС

 

Повлиян:

 

Афро-американска народна музика, работни песни, спиричуъли

 

Място и време на възникване:

 

края на 19-ти век в южните части на САЩ

 

Години на разцвет:

 

остава популярен през целия 20-и век

 

Характерни инструменти:

 

Китара - Пиано - Хармоника - Бас китара - Барабани - Саксофон - Тромпет - Тромбон - Вокали

 

Най-известни представители:

 

Джон Лий Хукър,

Би Би Кинг,

Албърт Кинг,

Мъди Уотърс,

Уили Диксън,

Сон Хаус,

Джони Уинтър,

Стиви Рей Вон,

Гери Мур,

Ерик Клептън

 

 

       
Радио Несебър | 2010 | ©